Какво каза на света Давос 2024

Какво каза на света Давос 2024

Но без участието на Русия – заради агресията й в Украйна, и на Турция, която бойкотира форума заради страданията на палестинците в Ивицата Газа. Приоритет имаха освен икономически теми, и промените в климата, изкуственият интелект и дезинформацията.

Докато Русия обстрелваше Харков и Одеса, в речта в Давос на президента на Украйна Володимир Зеленски се усети отчаяние за подсигуряването на подкрепа за защитата на страната му в момент на несигурност в Европа относно разходите преди изборите за Европарламент през юни и разделение относно финансовата помощ за Киев в САЩ:

„Ако някой смята, че става въпрос само за нас, само за Украйна, бърка съществено. Възможни посоки и дори срокове на нова руска агресия отвъд Украйна стават все по-очевидни. Нека да попитам честно: коя европейска нация днес може да осигури армия, готова за битка, наравно с нашата, за да удържи Русия?“

Фактът, че една десета от световната търговия по море е под постоянен прицел в Червено море от страна на йеменските хути, е вероятно да повиши инфлацията в Европа, заяви главният икономист на Европейската банка за възстановяване и развитие Беата Яворчик:

„Същинската инфлация остава висока и всички разбират, че справянето с нея е дълъг и болезнен процес. Освен това войната в Близкия Изток и по-конкретно – прекъсванията на доставките, означават, че съществува опасност от повишаване на цените на енергията, което движи инфлацията нагоре.“

Президентът на Франция Еманюел Макрон беше единственият държавен лидер от страните от Г-7, който взе участие в Давос. Той се обяви за суверенна Европа:

„Европейският съюз е проект за независимост, баланс, равенство и уважение. Но ще са ни необходими реформи, инвестиции, избягване на ескалация на напрежението и дръзки решения. Слабостите ни в стратегията за суверенитет са, че сме твърде фрагментирани, налагаме повече регулации от конкурентите ни и инвестираме по-малко от тях. А това не е добър бизнес модел.“

Друга високопоставена политическа фигура беше премиерът на Китай Ли Цян, но като цяло присъствието на китайската делегация беше впечатляващо със своите общо 140 членове и 10 министри – всеки със свое портфолио. Анализаторите отчитат това като знак, че Китай започва да усеща „охлаждането“ на инвестиционния интерес, който постепенно се пренасочва към Индия, Виетнам и Мексико.

„През последните пет години, коефициентът на възвръщаемост на преките чуждестранни инвестиции в Китай е средно девет процента, което е относително високо ниво по международните стандарти. Така че изборът на китайския пазар не е риск, а възможност. Искрено приветстваме компании от целия свят да продължат да инвестират в Китай.“

Последвалата реч на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен прозвуча като контрапункт на казаното от Ли Цян и призива му за инвестиции в китайската икономика. Тя защити геополитическите интереси на Запада и демокрацията и свободата, които спомена съответно девет и шест пъти в 20-минутната си реч.

„Вярвам, че укрепването на демокрацията и защитата й от рискове и намеса е наш общ и дългосрочен дълг. Повече от всякога трябва да изграждаме доверие и Европа е готова да играе важна роля.

От САЩ най-ярко беше участието на държавния секретар Антъни Блинкън:

„Най-страшната отрова в света, в обществата ни и в отношенията ни, е обезчовечаването, неспособността да видиш човешкото у другия. Това е в сила на всяко ниво. Когато това се случи закоравяваш дотолкова, че си склонен да направиш и да приемеш неща, които иначе не би, ако човечността е на първо място в съзнанието ти. Едно от предизвикателствата е да се борим с това обезчовечаване, да го намалим, да премахнем тази отрова. А това е функция на лидерството. Трябват ни лидери в света, които виждат това, разбират го и имат готовност да действат.“

На форума в Давос не липсваха и „лоши момчета“, въпреки отсъствието на руските олигарси. Сред тях беше т.нар. аржентински Доналд Тръмп – новоизбраният президент на втората по големина икономика в Латинска Америка Хавиер Милей:

„Тук съм днес, за да ви кажа, че Западът е в опасност. В опасност е, защото онези, които се предполага, че трябва да защитават ценностите на Запада биват привлечени от мироглед, който води към социализъм и следователно – към бедност.“

Че иска да направи света по-добро място твърди съоснователят на „Майкрософт“ и филантроп, Бил Гейтс, който също присъства в Давос:

Аз съм оптимист за климата и здравеопазването. Но през следващите 10 години, през които парите ще са ограничени, ако ни е грижа за климата, ще трябва да се отпускат повече пари за здраве.“

С интерес се следеше участието на Сам Олтман, главният изпълнителен директор на "ОупънЕйАй" (OpenAI), създател на чатбота с изкуствен интелект "ЧатДжиПиТи". „Няма съмнение, че светът ще се промени“, каза той и обясни как развитието на изкуствения интелект може да окаже влияние на енергийния сектор и оттам – на промените в климата:

„Двете важни валути на бъдещето са интелигентността, или изчислителната мощ, и енергията. Добрите идеи и възможността да ги осъществим. Няма начин да постигнем това с помощта на изкуствения интелект без научен пробив. Необходим ни е ядреният синтез, много по-евтина възможност за съхранение на данни, захранвана от Слънцето или нещо друго, в огромен мащаб. Изкуственият интелект ще ни принуди да инвестираме в нови енергийни източници.“

Според присъстващи не е имало разговор, в който да са участвали представители на банки или големи корпорации, и в него да не е ставало въпрос за изкуствения интелект. И първото, което идва наум, е че те се интересуват от него основно, за да го използват, за да се улеснят в обслужването на клиенти, което обаче би коствало реални работни места на хора. Паралелно с началото на Световния икономически форум беше публикуван годишният доклад за неравенствата на „Оксфам“, който призовава за преразпределяне на властта, която имат корпорациите и милиардерите към обикновените хора и да се инвестира повече в обществени услуги, като образование, здравеопазване, транспорт и енергийния сектор. Амитаб Бехар, временно заемащ поста на изпълнителен директор на „Оксфам“:

Петте най-големи корпорации в света имат обща оценка от над 10 трилиона долара - сума, която надскача общия брутен вътрешен продукт на всички страни от Африка, Латинска Америка и Карибския басейн. "Епъл" има по-висока оценка от БВП на Франция, която е седмата най-голяма икономика в света. Този капитализъм в услуга на супербогатите, само в услуга на милиардерите, трябва да се промени. Не може да бъде капитализъм на акционера, трябва да се обърне внимание на работниците по цялата верига, на планетата, на общностите. Това са фундаменталните промени, които трябва да се случат.“

Традиционен е вече и протестът, който се провежда в началото на Световния икономически форум. В него участие вземат предимно хора с леви убеждения. Те искат по-високи данъци за богатите, разформироване и демократизиране на дигиталните гиганти и не одобряват, че много от срещите в Давос са при закрити врата. Сред лозунгите им бяха „Изяжте богатите“. „Днес протестираме в Давос срещу Световния икономически форум, който, по същество, е едно недемократично събитие, което събира най-богатите и най-влиятелните хора в света да вземат решения, които се отразяват на всички нас, но по които ние нямаме думата“, заяви през Франс прес протестираща.

Какъв ще е осезаемият израз на петте дни дебати и срещи на върха в Давос? Докато светът гори буквално заради климатичните промени и образно заради войните, технологиите изглежда се движат по-бързо от правителствата и естествено това поражда въпроса в чий ръце е всъщност съдбата на света – на политическите лидери или на технологичните бизнес гиганти?

Източник: БНР



Дата: 22.01.2024