СТРАСБУРГ (ПРЕСКЛУБ) — MMXI - 29485

Предлагаме ви стенограма на проведеният късно снощи дебат в Европейския парламент, относно скандала с подслушването в България и злоупотребата със специални разузнавателни средства (СРС).

Андрис Пиебалгс (Еврокомисар Развитие): (както е преведено)

Искам да подчертая, че правото на Европейския съюз защитава поверителността на електронната комуникация. То забранява подслушването, съхраняването или по друг начин прихващането на комуникация без съгласието на съответните субекти. Освен юридически разрешеното подслушване, в търговската практика е забранено, т.е. винаги се дава при определени условия. Условията за подслушване се уреждат в законодателството и трябва да бъдат необходими, подходящи и съразмерни в едно демократично общество за постигане на обществени цели като обществена сигурност и борба с престъпността. Общите принципи на правото на ЕС също трябва да бъдат съблюдавани. За Комисията българското законодателство явно отговаря на тези основни изисквания. Законът за Специалните разузнавателни средства (СРС) и Законът за електронните съобщения разписват механизмите за законно разрешаване, контрол и достъп до лични данни, като така се осигурява зачитане на основните права. Въпросът, който стои на нашето внимание, е за изпълнение на законовите задължения. Отговорност на компетентните български органи е да гарантират спазването на правните и процесуалните гаранции в Закона за СРС. Комисията подчертава, че задължение на държавите членки е да зачитат основните права, процесуалните гаранции, съобразно върховенството на закона, когато прилагат и въвеждат правото на ЕС. Комисията разбира, че българските компетентни органи са предприели необходимите действия, за да проверят законосъобразността за използването на СРС-та и да установят дали информацията изтекла в пресата не е резултат на злоупотреба с такива средства.
ЕК не е получила свързани с този процес оплаквания и ще продължи да наблюдава актуалното състояние, за да осигури спазването на правото на европейската общност и неговите изисквания.

Изявления от името на политическите групи:

Симон Бусутил (ЕНП/Малта): (както е преведено)

Компетентната парламентарна комисия е Комисията по правосъдие, вътрешни работи и граждански свободи – там обсъдихме въпроса. Специалните разузнавателни средства са законен инструмент, който може да бъде използван в борбата с престъпността. Това показва, че България сериозно гледа на голямото предизвикателство да се пребори с корупцията и организираната престъпност – нещо, което отдавна искаме тя да направи. Предвидените в закона мерки могат да бъдат изпълнявани правомерно и именно по този начин очакваме те да бъдат изпълнявани. Подслушването на телефонни разговори може да бъде поискано само от прокуратурата, от правоохранителни органи, от Държавна агенция „Национална сигурност” (ДАНС), когато има основателни съмнения за извършено престъпление и това разрешение се дава от съдия. Всичко това показва, че СРС-та могат да се използват само и единствено за борба с организираната престъпност или за защита на националната сигурност. Събраната по този начин информация трябва да бъде поверителна и да се използва само за целите, предвидени в закона. Също така се предвижда парламентарен контрол върху цялата система. С други думи, очевидно има гаранции, особено за неприкосновеността на личния живот на гражданите, личните им данни и не виждам никакво нарушение на закона. Нападките срещу използването на този инструмент се равнява на посегателство срещу усилията на страната да се бори с организираната престъпност и корупцията и това наврежда на България. Защото първостепенно значение има за България тази борба в светлината на прилагането на Механизма за сътрудничество и проверка и перспективата за присъединяване към Шенген. Затова не мога да направя друг извод, освен, че има политически мотиви за дебата.

Ханес Свобода (S&D/Австрия): (както е преведено)

Аз бях един от тези в Парламента, които подкрепиха присъединяването на България в ЕС. Много се радвам, че страната е член на съюза, но съм много разочарован от някои от мерките, които се възприемат от сегашното правителство. Напълно подкрепяме борбата с корупцията – това е една много важна битка, която трябва да се води. Напълно подкрепям и казаното от г-н комисаря, разбира се, че всичко трябва да бъде съобразно законите в България, свързани със специалните разузнавателни средства. Изглежда България отговаря на съответните стандарти и мерките са пропорционални – това каза той. Това щеше да е пропорционално, ако в рамките на три години изведнъж се оказва, че тези подслушвания стигнаха до 16 000 от 6 000. Става въпрос за това, че само 2% стигат в съда от тях и водят до някакви осъждания. Това пропорционално и справедливо ли е? Всъщност, има филтриране от МВР. Защо се осъществява това филтриране от министерството, защо не се предава на съдебните власти? Искам ад попитам, Комисията да помогне, да видим какво точно се случва с останалите събрани данни. Това е доклад на парламента в София, също излезе и в медиите в България, че има сериозни съмнения дали министъра на вътрешните работи може да защити тази информация, че има изтичане. Да, споменахте Шенген – бихме искали шенгенските граници да се разширят, да включат България и Румъния, но от друга страна виждаме какво се случва тук. Не може да се изненадаме, че има известни чувства, които са критично насочени в Европа спрямо България. Така, че се обръщам към г-н комисаря да си свърши работата и да попита българското правителство и да изиска да се спре това неправилно правоприлагане, което води до доста рестриктивна практика при подслушванията. Нека да бъде открито и прозрачно и да се спре това, което според мен е в разрез с духа на европейските закони.

Даяна Уолис (АЛДЕ/Великобритания): (както е преведено)

Благодаря ви, г-н комисар, за Вашето много премерено изказване. Онези, които ме познават в Парламента, познават работата ми през 12-те години тук знаят, че с неохота се включвам в подобни разисквания. Но преди повече от година като зам.-председател на ЕП бях помолена да посетя България и да говоря за Стокхолмската програма за правосъдието. Ясно е, че нашата програма за правосъдието прехвърли тежестта от сигурността към правосъдието и всички държави членки би трябвало да установят това ново равновесие. Спомням си от посещението си в България огромния интерес на българските съдии към това, което правехме, към това към което се стремим на европейско ниво. Миналата седмица бях много изненадана от едно посещение в офиса ми в Брюксел. Разбрах, че в България хората биват посещавани от тайните служби в домовете им през нощта. Това е нещо съвсем чуждо на мисленето ми, много трудно ми е да го разбера и много ми е трудно да се изправя тук и да го кажа. Казвайки това, обаче, ми се струва, както вече г-н Свобода вече каза, че действащото законодателство за подслушването на телефонните разговори е наред привидно. Но имаше преди контрол от независим орган, а сега има контрол от парламентарна комисия. Това не е ли довело до ограничение от гледна точка на правата? Като че ли има растящи цифри и те като че ли показват, подчертавам, като че ли показват, че съдиите по-бързо и по-лесно разрешават сега използването на такива средства. Причината, поради която исках да се изкажа е, че тук свързвам с гражданската инициатива – хората, като че ли, се чувстват под натиск да си оттеглят подписите. Ние би трябвало следващата година да приемем актовете за Европейската гражданска инициатива. Моля, Комисията много внимателно и отблизо да наблюдава какво става в тази посока.

Ярослав Пашка (ЕСД/Словакия): (както е преведено)

Прилагането на специални разузнавателни средства е много деликатен въпрос. Държавата използва такъв инструментариум не винаги само и единствено срещу организираната престъпност, но понякога и за да репресира политическата опозиция. Положението в България е много специфично. Ако се събират данни чрез СРС и след това те стигат до медиите, както е в България, тогава очевидно нещо не е наред. Министър-председателят заяви, че самите представители на правителството са обект на подслушване, когато се води борба срещу организираната престъпност. Много рядко един министър-председател има толкова голямо доверие в своите министри, че допуска това използване на СРС, включително и спрямо себе си.

Димитър Стоянов (Независими/България):

В България има договорка за това, на което ще станем свидетели на днешния дебат – „Крадецът вика дръжте крадеца”. Защото при управлението на Тройната коалиция службите бяха инфилтрирани от мафията и това, което виждате сега, е отровния резултат. При тяхното управление аз бях пребит от полицията по време на опозиционен протест. После, тези вълци в овчи кожи, които сега се представят пред вас за борци срещу полицейщината, измениха закона, поради което делото срещу биячите ми вече 3 години виси в съда. По време на вашето управление, социалисти и царисти, полицията биеше мирни демонстранти, а сега вие пищите за нарушаване ан граждански права. По ваше време беше пребит до смърт журналиста Огнян Стефанов, а вие се оплаквате за цензура. По ваше време убийствата, отвличанията бяха ежедневие – мафията беше всесилна, а гражданина – безправен, съдът – купен и продаден. По ваше време далаверата и продажбата на националните интереси бяха модел на управление. Сега вие извършвате поредното предателство, опитвайки се с този дебат да спрете влизането на България в Шенген, като си мислите, че можете да припишете пороците на престъпното си управление на други. Това няма да стане, защото избирателите не са слепи. Те ви изметоха от властта, изхвърлиха ви на политическото бунище и никаква подлост, която може да родите, няма да промени този факт.

Индивидуални оратори след изявленията на политическите групи

Мария Неделчева(ЕНП/България):

Всеки дебат в ЕП отразява интересите на европейските граждани. Този днес, обаче за съжаление, може да послужи за добър пример за това как може да бъде инструментализирана европейската сцена за користни, в национален план, политически цели. Всяка подмяна на европейския дневен ред с национален такъв не би могла да се интерпретира като национално отговорна позиция. В разрез със ценностите, заради които гражданите в България са гласували за представителите в ЕП. Те сега дали биха се припознали в такъв тип дебат – едва ли. Несъмнено колегите са прави, когато казват, че обществеността в България трябва да знае какво се случва в собствената им страна и дали техните конституционни права се спазват. Има, обаче, една граница, отвъд която става дума за непризнаване на демократични институции с цел защита на интереси на съмнителни групи от хора, чиито цели са ясни – дискредитиране на България в нейния европейски път и дискредитиране на правителството на ГЕРБ в неговата воля да сложи край на порочни практики трупани с години. Ще обърна внимание на част от нещата, които са представени от колегите. Първо, твърдението, че двойно се е увеличил броя на подслушванията. Официалните данни са съвсем различни. За всеки, който наистина държи – те са публични и достъпни. Аз, обаче, искам да задам въпрос – от кога тази информация е прозрачна. Отговорът е един – благодарение на правителството на ГЕРБ, за което прозрачността и свободния достъп на гражданите до информация в държавата, са сред основните. Второ, твърдението, че със закриването на Бюрото за контрол на СРС в България повече няма законов контрол върху тяхното използване, е напълно неоснователно. Бих искала да припомня, че това Бюро никога не е функционирало. Още повече, че в началната си идея, този орган е създаден в рамките на изпълнителната власт. Нужно ли е да напомням, че България е парламентарна република и именно в рамките на уважение към демократичните институции и Конституция, бе създадена специализирана подкомисия за осъществяване на парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на СРС. Напомням още, че в подкомисията са представени всички политически партии и тя се председателства на паритетен принцип. Забележете – управляващата партия няма право да я председателства. Видно от изложеното, българският законодател е предвидил абсолютни гаранции за законосъобразното осъществяване на тази дейност, скрепен и с надежден контрол. Трудно се променя статукво и още по-трудно се гради нещо положително. Най-трудно е, обаче, когато част от представителите на страната ни в най-демократичната институция на Европа стават част от вътрешни полемики, чиито цели са толкова далеч от тези, които утвърждаваме тук всеки ден.

Клод Мораес (S&D/Великобритания): (както е преведено)

Неотдавна се проведе подобен дебат тук, отново за вътрешни работи. Когато моята страна беше проучвана много внимателно по време на тайните (незаконни) полети, беше много неудобно за моята държава. Аз лично взех много активно участие в тези разследвания, защото трябва да се направи по европейски начин. Защо днес дискутираме този вътрешен въпрос, свързан с подслушване в България? Защото става въпрос за общностни ценности. Господин комисарят каза, че подслушването трябва да се използва в изключителни случаи. Аз също съм юрист като г-жа Уолис и ви уверявам, че използваме тези средства наистина само при изключителни случаи, за да не се случи така, че да се използват нерегламентирано, непропорционално, за да може да се използват само в борбата срещу организираната престъпност, което е много важно в България. Няма значение от къде е тръгнала дискусията. Когато става въпрос за средство, което се използва срещу организираната престъпност по непропорционален начин, това вече е много сериозен проблем и за ЕС. Много внимателно проучих всички данни и всички цифри и моля колегите от всички партии в парламента – като казвате, че непропорционално се използват тези СРС, това наистина ли е така, както каза и г-н Свобода? Аз много внимателно проучих различни източници, много внимателно говоря по този въпрос и не виждам никой в момента да каже, че не се е случило непропорционално използването на тази средства. Затова трябва да се води разследване наистина.

(Председателят прекъсва оратора)

Джани Ватимо (АЛДЕ/Италия): (както е преведено)

Ние не сме против подслушванията, когато се използват законно в Италия. Те са много полезни за борбата срещу мафията и даже за повдигане на обвинения срещу министър-председателят Берлускони. Разбира се, те не трябва да се използват за незначителни неща. В България е по-различно. Правителството използва подслушванията като злоупотребява с тях и се опитва да открои по този начин своите опоненти, приравнявайки ги с обикновени престъпници. Това е присъщо на полицейската държава. От тази гледна точка мисля, че ЕП и ЕК трябва отблизо да следят ставащото в България, за да бъдат ограничени вредите, до които би довело подобно поведение на българското правителство.

Ернст Щрасер (ЕНП/Австрия): (както е преведено)

Слушам много внимателно разискванията, както и предишните за Албания. Каква разлика – от една страна, при предишната тема, говорихме за това как правителство и опозиция заедно трябва да бъдат подпомогнати, за да намерят решение, а тук положението е съвсем различно – взаимно се разменят обвинения и не се търси общо решение. За съжаление, в този случай част от парламента се опитва да предреши изхода на събитията. Защо е така, госпожи и господа? Защо не чувам факти? Просто всеки от нас ползва някакви данни от свои източници. Защо не се обърнете към парламентарната комисия по сигурността, защо не се отправи въпрос към комисията? Не, настоява се за дебати в ЕП, за да бъдат чути по политически съображения. На гърба на правителството и на народа на България се водят тези дебати. Призовавам ви да се обърнете към ресорните комисии, като, разбира се, няма съмнение, че върховенството на закона има първостепенно значение, че не бива да се нарушава закона. Много деликатни са специалните разузнавателни средства и затова е необходим парламентарен контрол върху тях. Управляващата партия е създала такъв парламентарен механизъм за контрол на СРС. В подкомисията са представени всички политически групи. Миналата седмица комисаря Малмстрьом беше на посещение в България и заяви, че това е вътрешнополитически въпрос за България и ясно заяви, че България е предприела всички необходими мерки.

(Председателят отказва да даде думата за реплики)

Иляна Йотова (S&D/България):

Тази дискусия днес не е само за масовите подслушвания в България. Тя е за тревожните тенденции за суспендиране на граждански права в Европа. Вътрешнополитическите проблеми са от компетенцията на оторизираните органи в България, които са длъжни да се самосезират и да ги решават. В европейски план няма пропуски в хармонизацията с българското законодателство и вие сте прав, г-н комисар, има проблеми в изпълнението. Затова ние ви попитахме какво ще предприемете, за да няма злоупотреби с европейско право. Така отговарям и на вас, г-н Щрасер, че сме се обърнали към ЕК. Скандалът в България поставя под въпрос Хартата, Стокхолмската програма, Директива 9546 и редица документи за защита на личните данни. Защото в България публично се четат записани разговори на лекари без правни основания, без възможност да се защитават по съдебен път. Драстичното увеличаване на СРС е обратно пропорционално на тяхната съдебна резултатност. Остават съмненията за тяхното събиране и употреба с политическа цел, особено опасно в година на избори. Настояваме, г-н комисар, ЕК да излезе с инициатива за създаване на независими органи за контрол върху СРС в държавите-членки. Г-н комисар, те са много важни в битката с корупцията и престъпността и затова ви призоваваме да следите за правомерното им използване, в контекста на механизма за наблюдение и сътрудничество.

Станимир Илчев (АЛДЕ/България):

Ескалацията в използването на специални разузнавателни средства в България е наистина факт. И затова обществото се вълнува и безпокои. Именно българският парламентарен контролен орган направи критични констатации, аз призовавам комисията да се запознае с тях. Има още важни въпроси: Комисията ще излъчи ли сигнал към тези, които не познават крехкия баланс между сигурност и свобода? Комисията ще осъди ли лица, които използуват инструментариума на държавата за теснопартийни и дори лични цели? Колко категорично Комисията ще подтикне един национален парламент, не само на България, да реши въпроса с някои законодателни дефицити и да възстанови независимите контролни органи там, където ги е закрила. Стана ясно, че секретно придобитата информация се споделя освен в рамките на специализираните екипи, и с политически лица от йерархията на службите за сигурност. Че оперативните работници филтрират информацията, а те нямат това право по закон. Че много пъти СРС се прилагат по измислени поводи, формално и вероятно и без поводи. Специалните служби в България, за съжаление увлечени в борбата с престъпността, развиха един особен рефлекс – да контролират едва ли не всичко, което се движи и което диша. Неслучайно магистрати с висока репутация, магистрати, не политици, твърдят, че „или системата е сбъркана, или става дума за мракобесие”. Сбърканите системи подлежат на ремонт и ние за това се борим сега. А когато става дума за мракобесие, мисля, че всички трябва да се противопоставят. И да заявим: ядро на европейската политическа философия са човешките права, свободите, неприкосновеността на човешкия живот. Стокхолмската програма не е пратена в музея, тя иска от нас да превърнем Европа в зона на свобода, сигурност и справедливост и не бива да се допуска отделни лица, партии или правителства да деградират която и да е държава-членка до един тъмен ъгъл на несвобода, несигурност и несправедливост.

Андрей Ковачев (ЕНП/България):

Това, което чухме от Комисията, потвърждава факта, че законодателството в България, отнасящо се до използването на СРС съответства на европейското. Не може да имаме различия по това, че всяка страна-членка е длъжна да гарантира фундаменталните права на гражданите и да спазва законовите процедури – както го прави България. Тогава какво провокира този дебат днес в ЕП? Отговорът е много прост – в България започва предизборна кампания и тя се пренася от българската опозиция в ЕП, без оглед, разбира се, на възможното дискредитиране на България, а с единствената цел да се извлече политически дивидент, който, уверявам ви колеги, е много съмнителен. Трудно може да бъдат убедени европейските институции в добрите намарения на представителите на бившата Тройна коалиция в България, по времето на която имаше достатъчно примери за корупция, нежелание за борба с престъпността и липса на доверие от страна на ЕС. Колегите, които инициираха този дебат, явно нямаха търпение да изчакат отговорите на ЕК на техните въпроси, а желаеха такъв дебат да се проведе преди междинния доклад за напредъка на България по Механизма за проверка и сътрудничество. Тук ще си позволя една малка шега – очевидно колегите се водят от високопатриотична и родолюбива идея да навредят възможно най-много на българското правителство. Срамно е, че днес в тази празна, полупразна, съвсем празна зала, сме изправени българи срещу българи. Вместо да работим заедно в интерес на гражданите, ние се занимаваме със слухове, манипулации и компроматна война. Сегашното правителство в България е атакувано от старото статукво, остатъците от комунистическия режим в структурите на властта и тези, които престъпно забогатяха по време на прехода. Целта на този единен фронт е не само да дестабилизира България и да спре усилията на ГЕРБ за по-справедливо общество, но и да дискредитира страната ни в очите на европейските партньори. Още веднъж казвам, жалко и срамно е това, което се случва тази вечер тук. Ясно личи ревността на тези среди – както политически така и икономически, от успехите на правителството в безкомпромисната война с престъпността и корупцията, в открития и честен начин за правене на политика. Последните дни българските колеги от опозицията представят България от черна по-черна, говорят за страх, полицейщина, репресии, глад, мизерия, мракобесие – току-що чухме и т.н. Заради постигане на краткосрочни политически цели се прави опит да се злепостави България. Истината е точно обратната – няма поръчкови убийства, няма отвличания. Беше нанесен тежък удар върху организираната престъпност и бяха спрени новите корупционни канали, от които се облагодетелстваха не само икономически, но и политически кръгове от старото статукво. Макроикономически страната е стабилна и предлага една от най-благоприятните условия за инвестиции в Европа. Правителството е стабилно, има стабилно мнозинство в българския парламент, управлява открито и е уважаван и достоен европейски партньор. Още веднъж искам да изкажа моето извинение към колегите от другите страни-членки, които са тук и си загубваме времето заедно в този, за съжаление, български предизборен дебат.

Йоан Енчиу (S&D/Румъния): (както е преведено)

Въпросът за незаконните подслушвания в България е много тежък, но още по-тежко е, че това не е единственият такъв случай в ЕС. Г-н комисар, този дебат трябваше да включи и друга държава-членка – Румъния. През 2011 година подслушванията в Румъния на частни разговори са възможни без никакво правно основание, докато Конституцията, националното право и разбира се, европейското законодателство защитават като неприкосновен личния живот и пречат на вмешателствата в него без разрешение на съдия. Разговорите на политици, на журналисти се записват незаконно както и разговорите на опозиционни представители, записват се незаконно и съдебни съвещания. Това означава, че фундаментални права се погазват. Винаги прокурорите предпочитат това средство – незаконните подслушвания на телефонни разговори. Особено обезпокоително е, че се следят телефонните разговори на политическите опоненти – това е много тежка ситуация. Бихме искали да призовем ЕК да положи всички усилия за гарантиране на върховенството на закона в тези две държави-членки. Това е, в крайна сметка, наследство от комунизма.

Владимир Уручев (ЕНП/България):

Нека да припомня известната оценка на ЕК, че сегашното правителство на България проявява истинска воля да пречупи организираната престъпност. Едва ли някой може да отрече, че за пръв път в нашата страна има реален напредък в тази област. За това гласува и българския избирател през 2009 година. Резултатите се случват благодарение на активните действия на правоохранителните органи, които впрегнаха всички законни методи за разкриване на престъпления. Естествено е да има повече операции, повече разследвани лица, по-голяма ефективност. Но нека не бъдем наивни – организираната престъпност си има достатъчно ресурси, придобити в годините на безнаказаност и бездействие, за да предизвикат ответна безпрецедентна реакция. Запуснаха машината за компромати с цел да дискредитират управлението именно в областта, в която то е най-силно. Началото бе поставено с разпространяването на специално подбрани и манипулирани записи от подслушвания, разнасяни от неизвестни лица с флашки. Медии и политици се задъхват да коментират какви страхотии стават в България, как са застрашени гражданите, как е възможно фундаментални конвенции и декларации да не се спазват. Само инициаторите на тази истерия, придобили и подхвърлили по престъпен начин тази, уж изобличаваща информация, доволно потриват ръце. Със сигурност дори не са очаквали, че така мощно ще бъде налапана стръвта, та се наложи и джипа с флашките да бъде откраднат. Някои от тук присъстващите политици дори успяха да продължат истерията и в ЕП, представяйки го за скандал на подслушвания в България. Няма такъв скандал в България – там има организирана атака за дискредитиране на управлението на страната, на неговите най-възлови личности. Провалени политици от партии извън управлението най-безцеремонно яхнаха престъпно подхвърлената им възможност за изява с надеждата за дивиденти в предстоящите предизборни времена. Нека ги попитаме колегите, дали съзнават на кого помагат, на кого правят услуга с днешните си действия.

Ивайло Калфин (S&D/България):

Искам да се обърна към уважавания комисар Пиебалгс, защото тук се чу много пропаганда от страна на управляващата партия в България. Парламентарна комисия, оглавявана от коалиционния партньор на управляващите – националистите от „Атака”, излезе с доклад в българския парламент, в който се казва, че правителството филтрира информация, която е от подслушване, преди да я предостави на съда. В този доклад се казва, че правителството не опазва конфиденциална лична информация и тя излиза в медиите. В този доклад се казва, пак казвам – подготвен от българския парламент, че се нарушават основни права на българските граждани, които са и европейски граждани. Това е нарушение на няколко европейски директиви. Това е нарушение на Хартата на основните права. Аз мисля, че ЕК от тук нататък няма как да не сравни българското законодателство и неговото прилагане с това, което се изисква за всички европейски граждани. Тук не става въпрос за пропаганда, не става въпрос за партийна кампания. Става въпрос за ясни факти и ние разчитаме, че Комисията като пазител на Договорите, ще се запознае и ще вземе отношение по тях.

(Председателят за пореден път отказва да даде думата за реплики)

Надежда Неински (ЕНП/България):

Аз съм един от последните участници в дебата и искам да кажа няколко думи като обобщение. Днешният дебат не е дебат за СРС-тата в България, както не е дебат „за” и „против” един министър. Днешният дебат е дебат за принципите и ценностите на Европа, затова няма нищо по-естествено от това да бъде проведен в ЕП. Защото става дума за свобода, за човешки права, за демократични закони, а това не е и не може да бъде само вътрешнонационален дебат. Дебатът за човешките права е философията на обединена Европа, смисъла, който движеше новите демокрации след падането на Берлинската стена. Ако те загубят вярата си, че Европа се базира на принципи, то мнозина от гражданите им ще решат, че пътя към нея, път пълен с много лишения, е бил напразен. Днешния дебат е дебат за истината – истината също не може да бъде дясна или лява, не може да има и полуистини. Истината винаги е една и ние настояваме отговорните институции в България да я назоват и то час по-скоро. Защото, умишлено или не, бавейки отговора, те наторяват зловредната среда на слуховете и така обслужват именно онези, срещу които декларират, че се борят. Днешния дебат е и дебат за отговорността – не на предишните или на бъдещите правителства, а на настоящото. Откликата на демократичните управления е в това, че те винаги носят отговорност пред гражданите си, независимо дали са техни симпатизанти или опозиция. Поставянето на знак за равенство между опозицията и организираната престъпност е политически прийом на друг тип управление, което няма нищо общо с демокрацията.

Спонтанни изказвания, възникнали в последната минута

Илиана Иванова (ЕНП/България):

След всичко чуто до момента, мога да кажа само, че за пореден път, за съжаление, се превърнахме в свидетели на жалка постановка на българската опозиция – да пренесе един вътрешнополитически дебат в ЕП. Инициаторите на този дебат, бившите управляващи осем години страната ни социалисти и либерали, очевидно искат и използват всяка възможност за публичност за очерняне имиджа на България пред европейските ни партньори. Кой крив и кой прав няма да решим днес в този спор, но това което ще се запомни, са острите реплики, които си разменяме и тежките обвинения, които се отправиха по време на дебата. Обръщам се към вас, колеги от опозицията, ако не можете да бъдете конструктивен коректив на настоящето управление в България, ако не можете да се съсредоточите върху експертни, градивни и консенсусни предложения как да повишим стандарта на българските граждани, поне не пречете на тези, които могат да направят това.

Кристиан Вигенин (S&D/България):

Аз не възнамерявах да взема думата, но нямах възможността да репликирам г-н Щрасер. Г-н Щрасер, не бих могъл да се съглася, че няма данни за това колко са използваните СРС. По информация от Върховния касационен съд през 2010 година са дадени 15 946 разрешения, а в съда са влезли само 1 918 – това е 12%. Разбирате, че останалите СРС очевидно са използвани за други цели. 16 хиляди специални разузнавателни средства означава, че, косвено или пряко, между 5 и 10% от българските граждани са били подслушвани през 2010 година. Аз ви питам, г-н Щрасер, вие така ли правехте в Австрия? Съгласни ли сте така да действа министерството на вътрешните работи и прокуратурата в Австрия? Смятате ли, че това не е принципен дебат за това какво е свободата и демокрацията в една страна член на ЕС? Мисля, че тези въпроси трябва да бъдат обсъждани точно тук, защото, очевидно, нашите сили не достигат в България.

Антония Първанов (АЛДЕ/България):

Бих искала да попитам ЕК дали е запозната с факта, че 27 дела срещу България са спечелени в Съда за правата на човека в Страсбург по повод на полицейски произвол? Днес обсъждаме СРС-та и скандала в България, но също така гражданска инициатива е проверявана от ДАНС и хората са принуждавани да оттеглят своите подписи. Участници в миролюбиви протести по икономическа тема са привиквани на следващите дни в полицията и разпитвани. Показни арести се извършват в България с използване на свръхсила. Декларация на управляващата политическа сила казва, че „кръгове от опозицията, от ляво и от дясно, пригласят на организираната престъпност и враговете на ГЕРБ се проявяват като врагове на държавността, а политическа опозиция и престъпна опозиция днес са едно и също”. Това е в стил „Мусолини” и аз съм силно притеснена. Също така вчера беше оказан натиск при официална среща на ръководството на моята политическа сила с ръководството на ГЕРБ за оттегляне на нашия устен въпрос, което считам за недемократично и недопустимо. Какви мерки смята да предприеме ЕК, за да възстанови правата на човека в моята страна? Този дебат днес не е българи срещу българи, а българи в интерес на държавата и своите граждани.

Зигмантас Балцитис (S&D/Литва): (както е преведено)

Наистина, проблемът е доста сложен. Въз основа на наличната ни информация, проблемът изглежда е съществуващ и съм съгласен с колегата, който говори преди мен – това не е проблем само за България, говорим за европейски ценности. Всички ние следва да уважаваме всички, които участват в дебата. В ЕС имаме Харта на основните човешки права и дали става въпрос за България, Литва или друга държава-членка, всички са длъжни да спазват тази Харта. В нея ясно е казано какво правителствата могат да правят и какво не, но най-важно е да се уважават човешките права. Г-н комисар, мисля, че вие трябва много внимателно да следите този проблем, защото виждаме колко е голяма конфронтацията, дори и в залата сега.

Филиз Хюсменова (АЛДЕ/България):

Естествено е да има дебати, когато става дума за основополагащи и незаобиколими европейски ценности като сигурност и човешки права и когато крехката граница между тях се пропуква. Колкото и парадоксално да звучи, в различните позиции тази вечер имаше нещо общо – това е загрижеността. ЕК поиска информация от българските власти, за да се убеди дали правомерно се използват специални разузнавателни средства. Либерали и социалисти евродепутати поискахме дебат, поради загриженост за законността. Изразихме своето мнение, за да убедим гражданите, които са ни изпратили тук, че в тяхно име ще бдим за възможни посегателства над правата им. Загриженост за лошите практики и увереност в преодоляването им пролича и в изказванията на колегите от ЕНП. Надявам се, че тази обединяваща ни роля ще провокира скорошни процеси на нормализиране и демократично функциониране.

Николо Риналди (АЛДЕ/Италия): (както е преведено)

Аз съм либералдемократ както в Европа, така и в Италия. В моята страна със своите съпартийци ние сме в опозиция на сегашното правителство. От онова, което прочетохме, виждаме, че същото се случва с либералдемократите и социалистите в България – наричат ги престъпници, просто защото са в опозиция. Това е нещо, което не ни харесва и не го одобряваме. Понякога, можем да се шегуваме по подобен начин, но подобно поведение може да стане доста опасно. Трябва да ви кажа, че нашият министър на външните работи вчера отиде в Дамаск, Сирия и каза, че Сирия е една демократична държава, която напълно удовлетворява изискванията за модернизацията, която гражданите изискват. Ние в ЕП трябва да говорим открито, но и вие в ЕК трябва много внимателно да следите всичко това.

(Край на дебата)

Андрис Пиебалгс (Еврокомисар по развитие): (както е преведено)

Това беше доста разгорещен дебат, но ви моля да ми позволите да откроя три аспекта, които за мен са основополагащи. Процесът на присъединяване към ЕС в моята страна не беше лесен. Когато се присъединява една държава, съществува вярата, че тя може да гарантира основните човешки права, както и спазването на европейското право. За тази конкретна сфера имаме конкретно законодателство – Директивата за обработка на личните данни, защита на електронните съобщения. ЕК има много обемисти и надеждни архиви от проследяването на процесите на спазване на европейското законодателство от държавите-членки. Припомням ви това, защото смятам, че трябва да имате пълно доверие на ЕК, в смисъл, че тя ще действа, ако правото на ЕС бъде нарушено. ЕК следи ситуацията и ако е необходимо, ще предприеме действия. Естествено, не бива да излизаме извън пределите на структурите, с които разполагаме в европейското право.

16:31 16/02/2011