Изследователите отдавна си имат едно наум. Манастирът "Св. Богородица", който проучват, има ключова роля за покръстването на българите и разпространението на славянската писменост. Затова сега, при разчистването на некропола, са истински заинтригувани от гробната камера на централното място.
Манастир и до него некропол. Нищо особено. Но когато става дума за един от първите мисионерски манастири на името на Света Богородица, покровителката на княз Борис Михаил, тогава вече този специално иззидан гроб поставя археолозите пред основателно съмнение – кой е погребан в него.
Храмовете на ранните български манастири, по подобие на тези в Плиска и Преслав, са трикорабни базилики. Но този е триконхален, подобно "Св. Наум" и "Св. Климент" в Охрид. Всички са поръчани и строени от Борис, но тези вероятно са строени за една специфична група – или византийските мисионери, дошли тук да подготвят най-важната мисия – покръстването на славяните.
Като мисионерски, една от най-важните сгради не само за манастира, но и за историята на България, е този скрипторий.
Освен преводите на Кирил и Методи на богослужебните книги на славянски език, е било важно и тяхното преписване и разпространение. Така че най-вероятно, като раннохристиянски този манастир е изпълнявал и друга важна мисия - разпространението на славянската богослужебна книжнина.
Източник: БНТ