Според доклад на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) за мониторинг на образованието, публикуван през 2018 г., около 265 милиона деца и юноши по света нямат възможност да учат или да завършат училище, като повече от една пета от тях са в начална училищна възраст. Сред факторите за това са бедността, дискриминацията, въоръжени конфликти, последици от изменението на климата, миграцията и насилственото разселване.
Както БТА писа на 18 януари тази година, броят на децата от уязвими етнически групи, които завършват училище в България, се е удвоил за десет години в резултат на множество политики на Министерството на образованието и науката (МОН) за приобщаване и допълнителна подкрепа за тези ученици. През този период студентите от ромски произход, които са завършили университет, са се увеличили шест пъти. Това каза тогава заместник-министърът на образованието и науката Наталия Митева по време на 95-ата среща на Комитета за правата на детето към ООН в Женева, цитирана от пресцентъра на МОН.
Митева обясни, че сред целите на България в областта на ранното детско развитие е да продължи повишаването на обхвата и качеството на образователните, социалните и здравните услуги за подрастващите. В момента 94 процента от децата в училищна възраст са обхванати от образователната система. При децата в предучилищна възраст между 3 и 6 години делът на обхванатите е 87,3 на сто, а при децата на възраст 2-3 години е 42,1 процента.
Смелите действия на Министерството на образованието и науката за реформиране на учебните програми и за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти се очаква да дадат още по-добри резултати в следващите години, каза Наталия Митева.
Тя даде за пример и многобройните дейности по дигитализация на образованието. Една от тях е обезпечаването на образователните институции с електронни устройства, за да се осигури на децата равен достъп до дигитални ресурси и образование. Броят на достъпните за учениците устройства сега е близо две и половина пъти по-голям в сравнение с преди пандемията.
Работи се и за внедряване на изкуствен интелект в образователната система, като се включват етични и регулаторни съображения за неговото използване, обясни заместник-министърът на образованието Наталия Митева.
На кръгла маса на тема "Визия за децата в България", състояла се на 5 декември 2023 г. в Народното събрание, министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков каза, че е създадена междуведомствена работна група с участието на експерти от МОН, Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика, а най-важният акцент в дебатите са специалистите, които работят в яслите. Много важно е хората с медицинско образование да получат възможности за допълнителна квалификация и да станат специалисти по ранно детско развитие. "Трябва да надграждаме опита, който имаме, но и да се съобразяваме с данните от международните изследвания, които показват, че колкото по-рано започва педагогическата подготовка при децата, толкова по-високи резултати постигат", обясни тогава образователният министър.
Започваме и разговор с университетите за създаване на бакалавърски и магистърски програми с насоченост за ранно детско развитие, каза проф. Галин Цоков. Според него много е важно да се засили педагогическата подкрепа за децата, но и да имат те достъп до специалисти - логопеди и психолози. "Паралелно работим и по конкретните нормативни промени, които да регламентират и да дадат завършеност на цикъла на предучилищното образование през първите 6 години на децата", каза тогава проф. Цоков.
Източник: БТА
Дата: 24.01.2024