Най-после за първи път цялостно пред съвременния читател се изправя поетесата Яна Язова – неравна, задъхана, навлизаща в непознати и плашещи дълбини...

"Aвторите получават оценка на творбите си и приживе, и след смъртта. Първата не е толкова фатална, както посмъртната. Защото да бъдеш четен или да бъдеш забравен, е присъда без обжалване, а литературната смърт е като човешката. Приживе стиховете на Яна Язова биват и хвалени, и хулени. Десетилетия след 1944 г. те не са били достъпни, тъй като авторката е изхвърлена от литературния живот. Едва през 80-те години на ХХ в. някак плахо, но все пак се заговорва за тях. Постсимволизъм, сюрреализъм, древногръцка мъдрост, чувственост и удивление от краткостта на живота, пожари на незаглъхваща страст – такъв е поетичният мир на Яна Язова – различната страница в българската поезия от 30-те години на ХХ век." – пише литературният изследовател, текстолог и историк д-р Петър Величков.

Родена е през 1912 година в Лом в семейството на учители. Завършва Първа девическа гимназия в София и Славянска филология в Софийския университет. Специализира в Сорбоната. Яна Язова публикува стихове, разкази, романи, произведения за деца, преводи от руски и френски език.

Ето какво споделя за изданието д-р Петър Величков в "Артефир":

"Мислех, че ще стане лесно, защото през 2000 г. направих малка книжка с нейни стихове, вкл. и някои непубликувани, както и предсмъртното ѝ "Ще бъда". Оказа се, че не е така – трябваше да се сравняват публикуваните неща с техни преработки в един неин ръкопис, съхраняван във фонда и в Централния държавен архив, и работата стана обемиста. Затова предвижданията да излезе миналата година за нейната 110-годишнина не се осъществиха. Почти около година се занимавах със създаването на този том, с коментирането на стихотворенията. Избягвам да пиша огромни текстове като предговори и послеслови, а давам на читателя всичко, което ще му помогне той сам да си направи заключения. 

В този том, освен че са включени всички стихотворения на Яна Язова от 1930 г. до последните ѝ недатирани стихотворения, преди смъртта ѝ през 1974 г., има приложение, в което исторически е показано отношението ѝ към нейната поезия и отношението на други литературоведи (вкл. и проф. Михаил Неделчев, който пръв видя в нейно лице един сериозен представител на сюрреализма в българската литература). 

Източник: БНР

Дата: 29.05.2023