Световната премиера на „Крадецът на праскови“ е на сцената на Софийската опера

Световната премиера на „Крадецът на праскови“ е на сцената на Софийската опера

Либретото е на Цонка Великова по едноименната повест на Емилиян Станев.

В постановъчния екип са диригентът Стефан Недялков, режисьор – Теодор Георгиев, художник – Любослав Боянов.  Музикалната постановка е на Благовеста Константинова, хореографията е на Людмила Илиева. Диригент на хора е Виолета Димитрова. Корепетитори са Петър Белнеев и Светлана Ананиевска. Участват камерен оркестър и хор на Софийската опера.

В ролята на Лиза е Силвия Тенева, Иво Обретенович е Хрисимир Дамянов, полковникът – Александър Георгиев, сенки – Джорджа Марки и Лукас де Конинг.

„Идеята за поставянето на операта дойде от моя професор, академик Пламен Карталов, при когото завърших бакалавърска степен по режисура. Първоначално, спектакълът се появи като дипломна работа. Сега дойде време да заживее на камерната сцена на Софийската опера и балет. Търсенето ми за решение на сценичното действие тръгна от повестта на Емилиян Станев. Това беше изключително емоционално пътешествие, което ме потопи в дълбоката драма на главната героиня Лиза. Гледах и великия филм на Въло Радев с невероятните актьори Невена Коканова, Раде Маркович, Михаил Михайлов и Васил Вачев“, разказва режисьорът Теодор Георгиев.

„След това вече се понесох в изследване на музиката на композиторката Благовеста Константинова, музика в стила на Романтизма, която отвежда на друго ниво съзнанието. Тя прокарва основни три лайтмотива, които звучат постоянно в операта – мотив на любовта в първи цигулки, мотив на съдбата – във флейти, обой, кларинет, фагот, мотив на войната – корни, тимпани“, допълва Георгиев.

„Чувствайки ужаса, през който минава най-вече Лиза, реших да включа в спектакъла театъра на сенките. Сенките са нейните най-големи страхове и желания. Сънят е единственото място, където подсъзнанието работи. Идеята дойде от мотивацията да илюстрирам съня на Лиза от увертюрата. Водеха ме идеите на веризма, а мястото и времето са спазени спрямо генезиса на либретото в картините. Единствената сюрреалистична намеса е в театъра на сенките“, казва още режисьорът.

Проф. Благовеста Константинова пише операта „Крадецът на праскови" през зимата и лятото на 2009 година. Оркестровата партитура завършва през 2011 година. „Повестта на Емилиян Станев ме привличаше отдавна. Предложих на моята колежка и приятелка проф. д. н. Цонка Великова да ми напише либрето. Нямах търпение да започна да композирам, дори започнах да пиша без да имам цялостното либрето“, разказва тя.

Операта се състои от две действия, седем сцени, въведение, две интермеци и ноктюрно. „Наблегнах на личните преживявания на героите, на техните чувства, мисли, на личната им драма. Особено развит е образът на Лиза. В операта ми има няколко лайтмотива, които оформят и движат музикалната драматургия. Още във въведението се появяват водещите теми на „войната“, „съдбата“ и „любовта“. Те преминават през цялото произведение. Мотивът на полковника също се появява няколко пъти в операта в зависимост от драматургичното действие“, допълва проф. Благовеста Константинова.

По думите й музикалната драматургия е изградена от сцени, които са контрастни или преливат една в друга с използване на лайтмотивното музикално-тематично развитие. „Стремяла съм се към естественост, мелодичност, певчески убедителни и вокално удобни за певците партии. Изключителна роля е отредена на оркестъра, който обогатява цялостната партитура музикално-тематично, с интересни колоритно-темброви елементи. За мен беше щастие композирането на тази толкова близка до сърцето ми творба. Надявам се, моите съкровени чувства и емоции, звучащи в музиката ми, да достигнат и до сърцата на публиката“, казва още авторката.

Източник: БТА


Дата: 27.03.2024