На 18 март 2021 г. Генералният съвет на ООН обявява 2022 г. за Международна година на стъклото, за да отбележи значението му за напредъка на човешката цивилизация, за устойчивостта на човешките общности и потенциала му за решаване на актуални глобални проблеми. Едно от направленията по отбелязването е свързано с ролята на музеите в презентирането и съхранението на стъклото като културна ценност.
Регионалният исторически музей в Русе се включва в инициативата с изложбата "Стъклото - истории и колекции", която през цялата година ще може да бъде разгледана в Музея на градското всекидневие, известен като Къщата на Калиопа.
Посетителите ще видят стъклото във всичките му форми - от буркани за сладко, дамаджани за вино и ракия, фотографски плаки и аптекарски шишета до фантастични ювелирни изработки на кани, фруктиери и сервизи.
Това са предмети, които разказват за един вълнуващ свят – този на стъклото, така директорът на музея проф. Николай Ненов представя най-новата експозиция.
"Етнографският ни отдел прави поредна изложба, в която събира истории. Сред предметите може да видите шишенце от суха лимонада, купена пред Айфеловата кула или "пъпчивата" кана от село Семерджиево, с която цялото село се е венчало, всички сватби са били в присъствието на тази кана. Или пък джобното шише за отрова от времето на Калиопа, както и вазата на Емил Гале – многослойна техника от края на 19 век в стил сецесион."
"Ние не искахме да покажем просто колекциите – тип каталожна изложба, а наистина да разкажем истории, да разкажем как стъклото се вписва в живота на човека, как го променя. Осъзнахме, че съвременният свят би изглеждал много по-различно без стъклото", изтъква етнологът Искра Тодорова, която е подредила експонатите във витрините. По думите ѝ е бил търсен етнографският поглед към стъклото.
Освен за обичайната и по-луксозна употреба на стъклото в бита, изложбата разказва и как се вписва стъклото в архитектурата и как променя градския пейзаж чрез стъклописите.
"За нас дори една счупена лупа, която разказва за историята на фотографа Стефан Балаш е също толкова ценна, колкото и вазата "Гале", защото носи след себе си историята на града", отбелязва Тодорова.
Източник: БНР