“Becoming” – разцъфването на първата българска танцова филмова трилогия

“Becoming” – разцъфването на първата българска танцова филмова трилогия

Българската танцова филмова трилогия “Becoming” е първата продукция на програма „Фокус Кино Танц“, която е изцяло насочена върху изграждането и затвърждаването на танцовото кино у нас и създаването на една своеобразна общност от артисти.

Премиерата на трилогията е на 3 февруари в Дома на киното от 19 часа. Прожекцията на “Becoming” ще бъде последвана и от дискусия около важните теми, застъпени в трите представени филма – „INNER BLOOM“, „SURRENDER“ и „BREAKOFF“.

Инициатор на първата у нас танцова филмова поредица е хореографката Стефани Ханджийска. Тя е и автор на филма „INNER BLOOM“. „Вътрешен разцвет“, както е българското му наименование, проследява етапите на развитие на женствеността и процеса на свързване на жената със собственото ѝ тяло. Филмът изследва момента, в който жената опознава себе си, кожата, в която живее, и сексуалността си. Според Стефани вътрешното разцъфване настъпва тогава, когато жената си позволи да заглуши първо собствения си шум, а след това и обществения, който ѝ налага стандарти за визия, поведение и начин на възприемане.

„SURRENDER“ – или „Отстъпление“ – е режисираният от Коста Каракашян филм, който представя идеята за мъжествеността в българското общество. Четирима от най-утвърдените в момента танцьори у нас – Никола Хаджитанев, премиер-солист на Софийската опера и балет; Реми Тоин; Светослав Серопян, солист в „Арабеск“; и Кръстьо Методиев – разчупват архетипите за мъжа днес и показват своята гледна точка за мястото му в съвременния свят. Филмът комбинира авторските им изпълнения с документалните им разкази от първо лице, като проследява личната връзка на всеки един от тях с танца. Коста Каракашян е на мнение, че „кариерата на един артист, особено на един мъж танцьор в България, със самото си съществуване ежедневно чупи стереотипите“ за мъжете, които трябва да издържат семейството си и да не показват слабост и емоция.

Третият филм в танцовата кинопоредица – „BREAKOFF“/„Отчупване“ – е дело на Силвия Чернева. Той е един поетично-документален разказ за юношеството и танца, който може да превземе тялото и съзнанието на човек на място, на което никой не го очаква. В случая – в Каменоделното училище в село Кунино, Врачанско, то е малко познато и е единствено на Балканите. Основано е през 1921 година от чешки майстори от Хоржице, Чехия, където пък се намира другото подобно единствено по рода си училище. Филмът на Силвия разказва за ученето, търпението и постоянството в процеса на израстване и оформяне на характера. Авторката на „BREAKOFF“ съзира в документалното кино средство, с което да обедини своите политически и социални интереси. Според нея ритъмът и движението могат да бъдат открити във всичко и навсякъде.

Предизвикани от идеята да работят върху темата за човешката идентичност, Стефани Ханджийска, Коста Каракашян и Силвия Чернева достигат до извода, че идентичността е много гъвкава и често се влияе от външната промяна – на света, на хората в него и на всичко онова, което се случва или не се случва.

Източник: БНР