Елица Стоилова е главен асистент в ПУ, катедра „Етнология“ на Философско-историческия факултет. Бакалавърските ѝ степени са две – "Етнология" и "Социология", магистърската отново и е "Социология" (всичко в ПУ).

Докторантурата си защитава в Холандия (Техническия университет в Айндховен) в програма за история на технологиите. Работи върху българското кисело мляко и как то започва да се възприема като национален символ. Изследва промяната в неговото производство и консумация, както и неговата популяризация в чужбина. От тогава и социалното изследване на храната и храненето се налагат като основен неин интерес.

Нематериалното културно наследство и въпросът за идентичността са другите два тематични проблема, с които се занимава (почти винаги през храните). В момента работи върху кулинарните фестивали в България и техните специфики. Участва и в проект финансиран от програма "Творческа Европа" за културите в движение, както българския екип работи върху общността на каракачаните. Друг актуален проект се казва „Трансформиращото се село“.

“За българското киселото мляко е говорено и писано, но като някаква обща информация. Но цялостното изследване за киселото мляко като национален символ, какво се случва през периода на Комунизма, трансформациите, които има от ежедневен, домашно произвеждан продукт, към индустриален. Имаше много неща, за които никой нищо не е писал“

Какво не подозираме за киселото мляко?

“Без силна и осъзната държавна политика, че трябва да рекламираш своите национални храни и символи, нямаш разпознаваемост навън.

Имало някакъв период, в който киселото мляко е свързано с България, не само в нашата държава. Във Франция дълго време, до последните 10-15 години, все още се употребяваше “натурално кисело мляко България“, в момента тази връзка не съществува, защото няма държавни и национални политики, които да я поддържат.

Социализмът, макар и не толкова осъзнато, е натискал в тази посока и има постигнати резултати.

Нещо, което хората не знаят, е, че обикновено се смята, че има износ на кисело мляко, но това което не само произвеждаме, а и изнасяме за останалите страни, това са закваски.

С индустриализацията става вече и този процес на изграждане на българска идентичност на киселото мляко и в един такъв процес на изграждане на национална идентичност на даден продукт, освен държавата важна роля имат и специалистите.

Хранене и идентичност:

“Начинът, по който ядем, какво ядем, как ядем, защо го приготвяме по този начин, всичко е част от културата, в която сме израснали, която предаваме нататък.“

Източник: БНР