СОФИЯ (PIA) — —

По повод на акцията за залавяне на Валентин Янев, озаглавена “Р.А.Л.И.Ц.А”, на 27.01.2012 г. Общото събрание на Съюза на съдиите в България единодушно изрази своето безпокойство от поредната проява на опасно насаждане на агресия срещу съда от представители на изпълнителната власт, – се казва в становище на Общото събрание на Съюза на съдиите.

В Становището на съдиите се казва още:

“Мярката за неотклонение на подсъдимия Валентин Янев е била изменена от петчленен съдебен състав на Софийски градски съд с председател съдия Ралица Манолова, включващ освен съдиите и трима граждани съдебни заседатели. Прокуратурата се е съгласила със законността на променената мярка за неотклонение и не е протестирала определението пред горестоящия съд.

Домашният арест е втората по тежест мярка за неотклонение след задържането под стража. Тя ограничава правото на свободно придвижване на обвинения гражданин в рамките на жилището му. По правните си последици тази мярка за неотклонение се приравнява на задържането под стража, тъй като съгласно чл. 59, ал. 1, т. 2 от НК два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода. Изпълнението й не зависи от добрата воля на обвиняемия, а е възложено на органите на МВР, които трябва да осигурят подходящ и непрекъснат контрол, изключващ отклонение на обвиняемия от адреса.

Отговорността по изпълнението на мярката за неотклонение домашен арест е възложена на органите на МВР, а не на съда. Ако обвиняемият или подсъдимият се отклони от предписания му с мярката за неотклонение режим, МВР трябва незабавно да уведоми съда, а прокурорът да поиска изменение на мярката за неотклонение в по-тежка.

Основанието за нашата реакция обаче не са фактите по конкретния случай, защото въпросът за отговорностите в наказателния процес се решава в процеса, а не извън него.

По данни на МВР в медиите беше оповестено, че изпълнението на мярката за неотклонение домашен арест от страна на подсъдимия Валентин Янев е било нарушено и той е бил заловен извън дома си при акция на служители на ГДБОП, озаглавена “Р.А.Л.И.Ц.А”.

Наименованието на проведената операция е широко тиражирано и се случва след като на 02.07.2011 г. министър Цветанов обяви, че занапред операциите по залавяне на освободени с акт на съда обвиняеми ще се кръщават на имената на съдиите.

Изявленията на министъра на вътрешните работи са достатъчни, за да считаме, че озаглавяването на операцията по залавяне на подсъдимия Янев е в изпълнение на предварително отправената закана. Без значение е, че органите на МВР свързаха името „Р.А.Л.И.Ц.А” с абревиатура – внушението е недвусмислено, а вниманието в медийното отразяване на новината очаквано се насочи персонално към председателя на съдебния състав – съдия Ралица Манолова.

Считаме, че операция „Р.А.Л.И.Ц.А” е опасен прецедент, който не можем да отминем с примирение, тъй като това би било в противоречие с професионалното ни достойнство и морал.

Операция „Р.А.Л.И.Ц.А” дава ясен знак на съдиите, че ако вземат решение, което не се харесва на МВР, срещу тях ще последва поименна агресивна и манипулативна атака.

Такъв подход грубо нарушава независимостта на съда и на съдиите в Република България и поставя под съмнение справедливия процес на всеки гражданин, обвинен в престъпление.

Преди една година, след поредица писма до министър-председателя и вицепремиера с искания да преустановят конфронтационните изказвания срещу съда, обявихме, че спираме с апелите си до висшите представители на изпълнителната власт, защото са безрезултатни, като потърсихме европейска юридическа експертиза на независимостта на съдебната власт.

Този случай обаче не може да бъде премълчан, защото представлява нов груб акт на посегателство срещу независимостта на съдебната власт – насаждане на агресия персонално срещу конкретен съдия. Отбелязваме го, защото той вече е част от „срамната памет” на държавното управление, което не цели решаване на тежките проблеми на съдебната власт и МВР, а ги размива и задълбочава чрез създаване на нови.

Припомняме думите на един от бащите на американския конституционализъм Александър Хамилтън от преди повече от два века – „Поради присъщата си слабост, съдебната власт се намира под постоянната заплаха да бъде подчинена, да й се внуши страх или да бъде повлияна от другите две власти, затова са необходими най-големи грижи, за да й се даде възможност да се защитава от техните атаки”.

Разчитаме, че тревожният сигнал, който подаваме, ще бъде чут и опитите за разрешаване на делата извън съдебната зала ще бъдат преустановени.”

01.02.2012,