"На едно и също място ми е трудовата книжка. Не ги броя мандатите. Не е важно колко мандата си, а какво си направил за селото."

Най-трудният мандат обаче помни - 1990 – 1997 г., когато нямало вода, "защото като нямаш вода, каквото и да правиш, не можеш да угодиш на хората".

Да си кмет на село почти половин век не е лесна работа, но за да си успешен, със сигурност трябва да имаш специално отношение към всеки жител в селото,  сякаш е част от семейството.

"Абсолютно за всичко ме търсят. Никога не съм отказвал на никой. Не съм помогнал на този, който не ме е търсил", казва Говедаров, който е разпоредил да не бива връщан от кметството човек, на когото не са свършили работа.

От дългогодишното кметуване и отдаденост на хората потърпевши са най-близките – семейството му, което настоявало да не се кандидатира за нов мандат. Решил обаче да продължи, за да закръгли 50 години кметуване.

В очите му се вижда удовлетвореност от работата въпреки денонощното натоварване.

"Тази работа ми дава основно уважението от хората, уважението. Радост ми създава. Когато се отдадеш в служба на хората, това е много приятно задължение, стига да го изпълняваш. Да можеш да гледаш хората в очите."

От натрупания опит като кмет той с огорчение споделя, че изборите се променят в много лоша посока.

"Много мръсна, подкупна кампания, но аз гледам на това с безразличие", отбелязва кметът ветеран и допълва - не е необходимо да си тровиш живота, защото като приключи изборния ден, отново започваш да работиш за хората.

Източник: БНР