Интервю на Президентът Георги Първанов за телевизионния канал “TV7″.

Интервю на Президентът Георги Първанов за телевизионния канал “TV7″.
СОФИЯ (PIA) — —

Репортер: Господин Първанов, Вие по професия сте историк. Ако трябва да разделите 10-годишния престой в Президентството на периоди какви ще са те?

Георги Първанов: Това, разбира се, като цяло е може би най-успешният период в прехода на България. Той има едни 8 години, мандатът на правителството на НДСВ и ДПС от една страна и на Тройната коалиция от друга страна, период, в който имахме високи темпове на икономически растеж, една активна социална политика, която даде резултати в много посоки. Имахме политическа стабилност, едни нормални отношения между институциите, една демокрация във възход и най-важното, разбира се, това е успехът с реализацията на националните цели за членство в Европейския съюз и НАТО. Няма как този период да не бъде характеризиран като успешен само на базата на тези характеристики. След това дойде кризата, тя съвпадна с новото управление. Това е период на търсене, на лутания, на политически спорове, понякога и доста остри, за изхода от кризата, за намирането на едни нови, по-стабилни параметри.

Репортер: С кой премиер работехте най-добре през тези десет години?

Георги Първанов: Старал съм се да работя с всяко правителство, с всеки премиер колкото се може по-добре. Това го изискват конституционните правила, законите, духът, ако щете, на демокрацията. Имал съм много добър диалог със Симеон Сакскобургготски, със Станишев също, с Борисов е по-трудно, но във всеки случай дори, когато сме спорили, съм се стремял да бъде на принципна основа.

Репортер: А защо е по-трудно с Бойко Борисов и готов ли сте да влезете в пряка конфронтация, пряка конкуренция дори за премиерския пост с него?

Георги Първанов: Не обяснявайте нашите спорове с възможна бъдеща конкуренция за премиерския пост. Когато Борисов стана премиер, аз го поканих на разговор и не просто декларирах подкрепа, аз се опитах да му помогна всячески в тънките места, в онези пунктове, в който той имаше своите рискове и предизвикателства, и съм се старал да го правя. Но си спомнете, че няколко месеца по-късно те ми отговориха на моята добронамереност с първото искане, последвано след това вече от не знам си колко кампании за импийчмънт, за отстраняването на президента. Тоест на моята добронамереност се отговори конфронтационно, на моите идеи за изход от кризата се отговори грубо и за това се стигна до тези полемики. Въпреки всичко минало е време, аз съм оставял тези неща настрани, защото съзнавам, че емоциите не са добрият съветник в политиката, особено когато си на най-високо ниво.

Репортер: А те са често между вас тези полемики и емоции, между другото.

Георги Първанов: Аз не съм по-емоционалният човек. Имал съм много поводи, да ви кажа, през тези 20 години, в това число и в осемте години преди Борисов, да изразявам своята емоция. Това че не съм го направил показва, че все пак и двете страни са спазвали правилата. Когато обаче единият наруши правилата, много трудно е другата страна да запази добрия тон.

Репортер: Казахте, че сте работили добре със Сергей Станишев. Защо тогава, когато България влезе в Европейския съюз, предложихте или сте поискали от Станишев да се оттегли Тройната коалиция от властта или да поиска нов вот на доверие?

Георги Първанов: Коректното е да поиска нов вот на доверие, именно защото към този момент Тройната коалиция беше успешна. В това е тънкият момент. Това е и европейска практика. Има много случаи в германската, в гръцката, в италианската история, когато едно правителство, което е на върха на успеха си, има достатъчно основателен повод да поиска нов вот, нов кредит на доверие. Към този момент Тройната коалиция изпълни своята историческа мисия, постигна членството в Европейския съюз, това от една страна. Тоест тя можеше и трябваше да поиска мандат в името на нови национални цели, това е първо. Второ, обаче вече имаше пукнатини, вече имаше дефекти в работата на Тройната коалиция. Нужно беше едно оздравяване. Нищо по-естествено от това лидерът на Тройната коалиция да поиска нов вот на доверие и сигурно щеше да го получи с по-голям, по-убедителен успех. Във всеки случай щеше да има по-дълъг хоризонт на работа. Но това не се случи и това е само анализ за историята, нищо повече.

Репортер: Значи ли това, че те са се уплашили просто?

Георги Първанов: Вероятно са имали други мотиви, не по-малко отговорни. Аз не искам да критикувам никого за това решение. Но последвалите събития показаха и някой би могъл да анализира кой е крив, кой е прав в една такава ситуация.

Репортер: Съгласен ли сте с твърдението, че като президент на моменти имахте повече власт отколкото по Конституция именно по времето на Тройната коалиция?

Георги Първанов: А защо не и преди това. Но вижте, това не е власт. Да се разберем, не само заради Конституцията. Това е влияние. Президентът не преразпределя. Какво решавам аз? Да не би някой тук да приватизира, да дава концесии, да решава крупни въпроси, например свързани с евросредствата? Няма такова нещо. Но влиянието е друго, влиянието е в това, че президентът може да изразява категорично и отчетливо своята позиция, както аз винаги съм го правил. И за тази позиция има чуваемост. Има чуваемост не толкова в парламента и в правителството, но в обществото, в медиите. Президентът може да реагира, и аз съм го правил много пъти, на един или друг закон, да върне закона, да го оспори публично. Това са неща, които имат своето влияние. Президентът има малко квоти, ако това е същността на въпроса Ви. И ако някъде в органите на съдебната власт или в други институции хора от моя екип са намерили друга, различна реализация, то не е защото са използвали канала на президентските квоти, а защото са оценени по достойнство заради своите качества.

Репортер: Може би и защото все пак премиерът в този период беше Сергей Станишев, а пък Вие винаги сте имали влияние в БСП.

Георги Първанов: Не и защото част от тези назначения са и при предишното правителство. Тогава Станишев не е бил премиер и не твърдя, че по времето на Станишев е било по-лесно, отколкото по времето на Сакскобургготски. Аз не бих направил такъв извод.

Репортер: Между другото сега ще се конкурирате ли с него за лидерството в БСП? Много конкуренции сякаш Ви предстоят.

Георги Първанов: Това е Ваша хипотеза. За мен това, което предстои, е да завърша, буквално до дни, мандата си достойно, спокойно. След това ще се опитам да потърся своето ново място в политиката. Това ново място ще бъде не само и може би не толкова организационно, колкото като генериране на идеи, колкото като създаване на възможност за консолидация на различни политически партии. Защото вижте последните избори, партиите участваха самотни. Никога не са били толкова изолирани партиите на избори. И те са изолирани и след изборите. При толкова много партии в България няма никакви елементи на консолидация, а това не е добре. Гражданското общество остава отритнато встрани или то се експлоатира за конфликт срещу партиите, което също е грешен подход. Тоест аз бих могъл да бъда полезен в много отношения. Надявам се да бъде оценена тази моя роля.

Репортер: Това ново място, за което говорите, включва ли изпълнителната власт?

Георги Първанов: Изпълнителната власт в близките година – година и половина си има своя ясен състав и премиер и мисля, че всякакви анализи на този етап са прибързани, необмислени, немотивирани. Изпълнителната власт се формира от тези, които печелят изборите. За това, който иска да разсъждава на тази тема, първо трябва да се потруди, да осигури предпоставките за спечелването на следващите парламентарни избори.

Репортер: Една от емблемите на вашите два мандата остана “Големият шлем”. Защо той не се състоя обаче?

Георги Първанов: А „Южен поток” върви ли? Върви. Той стана национален приоритет. С решение на правителство на Бойко Борисов газопроводът „Южен поток” стана национален приоритет. И европейски приоритет, защото към него се присъединиха 7-8 страни-членки на Европейския съюз. Това е грандиозен проект и аз се радвам, че този проект тръгна от една моя среща с тогавашния президент Владимир Путин в Загреб на една енергийна среща. Тогава го обявихме. Тоест само по себе си „Южен поток” е един Голям шлем. „Белене” е изключителен проект.

Репортер: Но до никъде не са стигнали нещата.

Георги Първанов: Ако това не стига, то е защото на правителството не му стига характер, не му стига волята, може би не му стига и компетентността да намери, ако иска, нови параметри, нови партньори, но да реализира този проект. Защото ние загубихме вече близо 3 години в двоумение тогава, когато Турция строи с много интензивни темпове, когато нашите северни съседи и те строят. Тоест този балкански пазар, който „Белене” можеше да обхване и трябваше да обхване. „Белене” е необходима не само заради това да дръпне българската икономика, да има дори и социален ефект, „Белене” е необходима, за да присъстваме ние на балканския енергиен пазар. Сега този пазар ще бъде зает от други. Реакторите, които са произведени за „Белене”, ще бъдат продадени на Турция, нямайте съмнение в това. И кой печели от тази работа? Ние сме щели да имаме енергийна либерализация, диверсификация и всякакви такива думи, които значат твърде малко от гледна точка на цените на тока, на електроенергията, на енерго ресурсите в най-широкия смисъл на думата. Трябва да разсъждаваме прагматично. За съжаление по „Белене”, по енергетиката изобщо има твърде много идеологически наслоения. Някой решил, че по проектите, които минават за руски, а те са български, те са и с европейски измерения, някой ще се самоопределя идеологически запад – изток. Това са глупости, извинявайте. Вижте „Северен поток”. Защо там Германия не се самоопредели срещу проекта спрямо Русия, ами двама президенти и канцлерът Меркел, президентът на Русия и канцлерът Меркел заедно завъртяха кранчето?

Репортер: Много шум се вдигна през 2006г., преди втория мандат около тази история с агентурното минало. Защо тя беше осветена в края на първия мандат, а не по-рано?

Георги Първанов: Това трябва да питате някой, който има отношение към тези теми, а отговорът е в самата папка. Аз на секундата публикувах, качихме папката в сайт. Всеки може да прочете какво има за Георги Първанов в тази папка. И даже моят призив беше така да се постъпи с дипломатите сега. Да се види и вие, журналистите, да прецените кой дипломат е грешал, дали някой е донасял или си е вършел съвестно и национално отговорно работата, това е първо. Второ, аз ви благодаря за това, че отбелязахте, че случаят стана преди изборите 2006г. Тоест когато българският избирател е гласувал за мен, когато съм получил тези 76%, българинът е познавал съдържанието на папката, знаел е характера на документите вътре.

Репортер: Колко компромиса Ви се наложи да направите въобще през тези два мандата?

Георги Първанов: Дребни компромиси сигурно съм правил много, но голям компромис с принципите си не се е налагало.

Репортер: Сега излизайки от Президентството имате ли приятели, истински приятели?

Георги Първанов: Имам приятели. Аз за разлика от някои други, които са във властта, не твърдя, че съм самотен, но това не са толкова приятели от политиката. Това са хора, с които винаги съм бил заедно, с които сме си помагали заедно в трудности, в беда, чисто човешки отношения. Това е по-важно, отколкото другите, политическите тип отношения.

Репортер: Ако трябва да обобщите, кой е най-големият ви успех и най-големият ви провал за тези 10 години?

Георги Първанов: Аз отново ще кажа – аз съм доволен, че бях президент в един успешен за България период с всички тези неща, които се случиха, в това число и с членството на България в ЕС и НАТО, което далеч не е само и не е толкова моя заслуга. Аз съм част от едни национални усилия, от общоинституционални усилия, но това е резултат, който историята ще оцени. Неуспехите нека да оставим да търсят моите опоненти, но не са успели да открият мои неуспехи и провали и кампанията го показа. Ето, давам ви един пример. Може би най-рязка беше в полемиката г-жа Кунева. Разбирам, снизходително го оценявам. Тя търси да трупа точки на тази основа. Но да обвиниш мен, че аз не съм се интересувал от темата образование и от отбранителната политика, е просто нелепо. Защото точно в тази сграда се реши проблемът с учителската стачка, при моето посредничество, защото аз бях най-големият застъпник за интересите на БАН, на висшите учебни заведения. Ако обърнем нещата към армията, още 2002г. аз извоювах тези 2, 46% за нуждите на отбраната, което беше най-високият процент в рамките, в системата на НАТО. За съжаление сега има срив във финансирането на отбраната, но вината не е на сегашния президент.

интервю на Валерия Касиян

12:21  17/01/2012