16/4 2009, Народно събрание

Уважаеми сънародници,

Гражданки и граждани на Република България,

На днешният ден, преди 130 години представители на българския народ, събрани в старата българска столица приемат Търновската конституция - исторически акт, възвестил на света възкресената за нов живот българска държава, проправил пътя й към модерна европейска държава.

Днешното честване е възможност, както ние в тази зала, така и цялото ни общество, отново да осъзнаем онази висота на възрожденския дух от преди 130 години, чиято сила и благородна енергия са направили възможна съвременна България.

Честването може и трябва да послужи за ориентир на страната ни днес как да развива и да се утвърждава като държава с демократична система на парламентарно управление. За нас делото на учредителите е образец как представители на българския народ, обединени от общ идеал, могат да работят за постигането на общото благо, да търсят съгласието и взаимодействието в служба на национални интерес, в името на каузата, пренесена през столетията от крепителите на народния дух и борците за свобода.

Нека отбележим, че този състав на Учредителното Народно събрание - разнороден, изразяващ целия спектър на тогавашното българско общество, полага в основите на конституционният акт категорично заявеното демократично начало чрез най-широко представително Народно събрание.

Забележително е, че интелектуалното начало на Търновската Конституция, е мерило за държавност валидно и до днес, доказало своята непреходност като ярка изява на българската идея за българска държава.

Тъновската Конституция същевременно е и вдъхновяващ израз на идеите на модерната епоха, на патоса и идеалите на Европа, на Просвещението.

Неоспоримо потвърждение на духа и характера на този исторически документ са неговите определящи характеристики - народно представителство при всеобщо избирателно право, политически плурализъм и свобода на сдружаването, разделение на властите, парламентарен контрол и министерска отговорност, децентрализация в общинското самоуправление, свобода на печата, мисълта и словото.

Ограничавани или погазвани, отменяни или пренебрегвани, тези и останалите демократични начала намериха съвременното си кодифициране в Конституцията на Република България, приета от VІІ-то Велико Народно събрание на 12 юли 1991 година.

Гражданки и граждани,

Обществото ни днес отново е изправено пред предизвикателството да утвърждава демократичните и конституционни норми на политическия и обществен живот, които не могат да останат мъртва буква, а следва да бъдат категорични гаранции за правата на гражданите и интересите на държавата.

В условията на членство в Европейския съюз нормите на демократичната държава, вече като синтез между национални и общностни приоритети, задават на обществото ни стандарти на поведение и отговорност с нова степен на взискателност.

Народното събрание е институцията, напърво място призвана да отговори на тези предизвикателства, да чертае насоките и решенията за градежа на българската държава, за днешния и утрешния ден на България. В тази своя мисия, бъдещите състави на българския парламент несъмнено ще имат за пример и ориентир делото на търновските първостроители.

Ние, народните представители от 40-тото Народно събрание, заявяваме своето единодушно решение да инициираме създаването на Мемориал в столицата, в памет на представителите на народа ни в Учредителното Народно събрание, положили темелите на новата българска държава.

Нека сме достойни за историческото им дело!

11:05 16/04/2009