СОФИЯ — 11 Feb (PIA) — —
Най-малко десет хиляди души протестираха днес по центарните софийски булеварди срещу ограничаващо свободата търговско споразумение АСТА. Паралелни протести се провеждат в 18 български града. Протестите в България са част от общоевропейския протест срещу АСТА, който се провежда в 190 града в цяла Европа. Протестиращите носеха плакати с надписи: „Не на ACTA”, „Спрете ACTA или ние ще я спрем”, „Подпиши ACTA, загуби изборите”, “НЕ ПАТЕНТОВАЙТЕ ЖИВОТА НИ – ЗАЕДНО ЗА ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ”, “Ако глупостта имаше способност да лети, то ГЕРБ би изчезнал безследно в небесата”.
Стотици бургазлии излязоха на протест да бранят свободата си в Интернет
14:30 11/02/2012
БУРГАС (PIA) — —
Стотици бургазлии се събраха на протеста срещу търговското споразумение за борба с фалшифицирането АСТА, организиран в града. Хората изразиха недоволството си от текста на самото споразумение, както и от тайния начин на подписването му, – съобщиха за PIA от електронното издание PoligrafF.net.
От PoligrafF.net любезно ни предоставиха и видео материала от протеста в Бургас.
Бургазлии скандираха „Свободата няма цена”, „Държавата се опитва да ни продаде”, „И преди и сега Интернет е свобода”, изразявайки недоволството си от евентуалното ратифициране на АСТА в Народното събрание.
Към протестиращите в Бургас се присъедини и Любен Дилов – син. “Най-важното е, че не може в момента, толкова елементарно и по глупав начин да се регулира нещо, което е създадено с цел да бъде свободно. Интернет е среда, която би трябвало все още да бъде свободна и в нея да регулират само тези закони, които управляват авторските права, запазените марки – тези правила са достатъчно силни”, – категоричен бе Дилов.
Най-малко десет хиляди души протестираха по центарните софийски булеварди срещу ограничаващо свободата търговско споразумение АСТА.
Протестиращите се събраха в 11.00 часа пред НДК и потеглиха в протестно шествие към сградата на Народното събрание. Паралелни протести се провеждат в 18 български града. Протестите в България са част от общоевропейския протест срещу АСТА, който се провежда в 190 града в цяла Европа.
Протестиращите носят плакати с надписи: „Не на ACTA”, „Спрете ACTA или ние ще я спрем”, „Подпиши ACTA, загуби изборите”, “НЕ ПАТЕНТОВАЙТЕ ЖИВОТА НИ – ЗАЕДНО ЗА ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ”, “Ако глупостта имаше способност да лети, то ГЕРБ би изчезнал безследно в небесата”.
* * *
10 000 протестират в София: “ACTA LA VISTA, BABY!”
12:25 11/02/2012
СОФИЯ (PIA) — —
Най-малко десет хиляди души протестират в момента по центарните софийски булеварди срещу ограничаващо свободата търговско споразумение АСТА.
Протестиращите се събраха в 11.00 часа пред НДК и потеглиха в протестно шествие към сградата на Народното събрание. Паралелни протести се провеждат в 18 български града. Протестите в България са част от общоевропейския протест срещу АСТА, който се провежда в 190 града в цяла Европа.
Протестиращите носят плакати с надписи: „Не на ACTA”, „Спрете ACTA или ние ще я спрем”, „Подпиши ACTA, загуби изборите”, “НЕ ПАТЕНТОВАЙТЕ ЖИВОТА НИ – ЗАЕДНО ЗА ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ”, “Ако глупостта имаше способност да лети, то ГЕРБ би изчезнал безследно в небесата”.
По цялото протежение на булевард Витоша има разположени стотици полицаи. В началото на шествието полицаите проверяват всеки един от протестиращите, забраняват им да носят маски, както протестираха поляците преди седмица. Полицаите обясняват на всеки един от протестиращите, че ако носят лаптоп, например, трябва да имат и касова бележка, че са си го купили.
Когато шествието стигна до “триъгълника на властта” между Президентството, Министерски съвети Народно събрание протестиращите скандираха “МАФИЯ”, “УБИЙЦИ” и “У-УУУУУУУ”.
* * *
Кунева, Георгиева, евродепутатите на ГЕРБ и СК и правителството на Борисов са отговорни за ангажирането ни с АСТА – ИМП
11:45 11/02/2012
СОФИЯ (PIA) — —
„Българските представители в Европейската комисия Меглена Кунева и Кристалина Георгиева, евродепутатите от ГЕРБ и Синята коалиция и действащото правителство носят пряка отговорност за ангажирането на България с Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA)”, се казва в анализ на Института за модерна политика.
В него се представят факти за ролята на Европейската комисия в процеса на изработване и приемане на ACTA в периода след 2007 г., изнесени са и данни за гласуванията на българските евродепутати по резолюции „за” и „против” ACTA през 2010 г.
Следва пълният текст на позицията на Института за модерна политика:
“ПОЗИЦИЯ
Кой носи отговорността за ангажирането на България с ACTA?
Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA) създава механизми и възможности за сериозни посегателства срещу свободата на изразяване и свободата в Интернет.
Порочен е самият процес на ангажиране на България с този международен документ – без предварителна обществена дискусия, без държавните институции и българските представители в Европейската комисия да запознаят гражданите на България с преговорите и съдържанието на ACTA.
Превръща се в лоша традиция български управници „да проспиват” или да не се противопоставят адекватно на политики и актове на международно ниво, които увреждат националните интереси или правата на гражданите. Вместо това се реагира едва при свършен факт, „на пожар” и под натиска на справедливото обществено мнение и протести.
Заедно с това се натрупаха примери, че слабата информираност или късата памет на обществото правят възможно висши длъжностни лица в българските и европейските институции циклично да ни въвличат в непрозрачни и несъобразени с обществения интерес актове и политики. Така беше с ГМО, така беше с шистовия газ и т.н.
Това повече не трябва да продължава! Затова фактите трябва да хвърлят светлина конкретно и персонално върху институциите и висшите длъжностни лица, които са били съучастници в непрозрачното изработване на ACTA на европейско ниво и в опита да бъде ангажирана България също по най-непрозрачен начин с това международно споразумение.
За да не се допускат подобни лоши прецеденти в бъдеще, днес трябва да си отговорим кой носи отговорността за това, че ACTA беше държана в тайна от българските граждани.
ФАКТИТЕ:
Ø Предварителните разговори по ACTA с участието на Европейската комисия започват през 2006 г. и протичат напълно непрозрачно.
Ø На 14 април 2008 г. Европейската комисия получава мандат от Европейския съвет да води официално преговорите по ACTA.
Ø Официалните преговори по ACTA с участието на Европейската комисия протичат в няколко кръга в периода от юни 2008 до юли 2010 г.
Ø Членове на Европейска комисия от България в този период са: Меглена Кунева с ресор, който има пряко отношение към проблемите на ACTA – защита на потребителите; Кристалина Георгиева – с ресор международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи.
Ø Преговорите се водят по напълно непрозрачен начин. Европейският съвет системно отказва достъп до информация. На 23 февруари 2010 г. Европейската комисия отказва да предостави проекта на ACTA на Комисията по международна търговия в Европейския парламент.
Ø На 10 март 2010 г. Европейският парламент приема Резолюция относно прозрачността и текущото състояние на преговорите по ACTA. Сред вносителите е и българският евродепутат от групата на европейските либерали Метин Казак. През 2010 г. Европейският парламент чрез серия от резолюции настоява за публикуване на проекта и упражнява натиск върху Европейската комисия да разкрие информация за преговорите за ACTA.
Ø През юни 2010 г. Европейският контрольор за личните данни излиза със становище, в което се настоява за прозрачност и разкриване на информация от страна на Европейската комисия и Европейския съвет за преговорите по ACTA.
Ø На 9 септември 2010 г. мнозинството от евродепутатите заявяват с нарочна декларация, че липсва прозрачност в процеса на изработване на Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA) и съдържанието му е оспоримо.
Ø Под натиска на Европейския парламент и на граждански организации и след публикуване на информация от правителството на Канада по силата на канадското законодателство за достъп до публична информация, ЕС постепенно започва да разкрива отделни документи и частична информация за същността на обсъжданите въпроси и преговорния процес. Европейската комисия провежда четири дискусии със заинтересовани страни преди да се оповести окончателния проект на ACTA.
Ø На 6 октомври 2010 г. преговарящите страни оповестяват консолидиран текст на споразумението, а на 15 ноември Европейската комисия публикува окончателния проект на ACTA.
Ø На 24 ноември 2010 г. с мнозинство на Европейската народна партия Европейският парламент отхвърля остра резолюция срещу ACTA, внесена от либерали, социалисти, зелени и независими, която във висока степен отговаря на критиките на гражданското общество. След вносителите е българския евродепутат от Групата на либералите и демократите за Европа Метин Казак. Как гласуват българските евродепутати по тази проекторезолюция:
– 9 евродепутати подкрепят критичната резолюция: Станимир Илчев (НДСВ), Антония Първанова (НДСВ), Филиз Хюсменова (ДПС), Метин Казак (ДПС) и Владко Панайотов (ДПС) от групата на либералите; Ивайло Калфин (БСП), Кристиян Вигенин (БСП), Евгени Кирилов (БСП) и Илияна Йотова (БСП) от групата на социалистите;
– 6 евродепутати гласуват против критичната резолюция –Андрей Ковачев (ГЕРБ), Емил Стоянов (ГЕРБ), Мария Неделчева (ГЕРБ), Илиана Иванова (ГЕРБ), Владимир Уручев (ГЕРБ), Надежда Нейнски (СДС);
– 1 евродепутат не участва в гласуването – Димитър Стоянов („Атака”), а 1 отсъства от заседанието – Слави Бинев („Атака”).
Вместо тази резолюция, с мнозинството на Европейската народна партия, в т.ч. с участието на българските евродепутати от ЕНП (от ГЕРБ и Синята коалиция) е приета значително по-мека резолюция, която международните правозащитни организации определят като като про-АСТА, защото с нея на практика се дава подкрепа за действията Европейската комисия в хода на преговорите и на подписването на споразумението. Резолюцията е приета с 331 гласа „за” и 294 „против”. С официално съобщение за медиите Европейската народна партия обявява подкрепата си за ACTA, намерила израз в гласуваната резолюция. Споразумението е определено като „защитен щит за европейската индустрия”, а критиките срещу него за необосновани.
Ø През юни 2011 г. Европейският парламент публикува доклад, изготвен по поръчение на Комисията за международна търговия, който анализира причините, поради които ACTA не трябва да бъде подкрепена, защото нарушава правата и свободите на гражданите и противоречи на демократичните ценности.
Ø На 16 ноември 2011 г. Министерският съвет на България одобрява подписването на ACTA. Вносител е министърът на икономиката, енергетиката и туризма. Дискусия няма, аргументи не са изложени, решението е единодушно. Българския посланик в Токио подписва споразумението на 26 януари 2012 г. Никоя от пряко отговорните за преговорите и подписването на ACTA институции – Министерски съвет, Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Министерство на културата – не информира обществеността за същността на ACTA и не провежда публични консултации.
ИЗВОДИТЕ:
1. Въвличането на България в ACTA е пореден пример за непрозрачна политика. Когато няма обществен дебат, когато се приемат решения на тъмно, когато на псевдо обсъждания се канят само сателитни “експерти” и НПО, то тогава винаги се стига да подобно остро обществено недоволство. В България все още няма изградени канали, практики и култура на публично обсъждане на европейските политики – било през евродепутатите, комисарите, МС, НС. АСТА е поредният пример, че много български евродепутати се вливат в масата на европейските партийни фракции и забравят, че са избрани в България и трябва да се отчитат пред своите избиратели. АСТА е и доказателство, че все още страдаме от комплекс за малоценност – управляващите не се държат като равноправни участници в правенето на европейски политики, не дават аргументи, не защитават ценностни позиции, а чакат по стар рефлекс големият брат да реши.
2. Пряка отговорност за тоталното информационно затъмнение и за въвличането на България в подписването на ACTA носят:
– българските еврокомисари в периода от 2007 г. досега, които са подкрепяли политиката на Европейската комисия за разработване и подписване на ACTA и не са предприели нищо за информиране на българската общественост за опасностите, които крие това споразумение за правата и свободите на гражданите. Това се отнася особено за бившия еврокомисар Меглена Кунева, чийто ресор – защита потребителите, в т.ч. интернет-потребителите, има пряко отношение към ACTA.
– Членовете на Европейският парламент от България – Андрей Ковачев (ГЕРБ), Емил Стоянов (ГЕРБ), Мария Неделчева (ГЕРБ), Илиана Иванова (ГЕРБ), Владимир Уручев (ГЕРБ), Надежда Нейнски (СДС), които като част от Европейската народна партия гласуват „против” проект за резолюция срещу ACTA и подкрепят резолюция, която на одобрява действията на Европейската комисия и приемането на ACTA.
– Действащият Министерски съвет, който одобри без никакви дискусии и аргументи присъединяването към ACTA, както и в частност министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, който води преговорите по присъединяване на България към ACTA. Своя част от отговорността носи и предходното правителство, доколкото с участието си в Европейския съвет не е възразило своевременно срещу непрозрачното водене на преговорите по ACTA.”
* * *
БЪЛГАРИЯ срещу АСТА: Протест в София (на живо)
11:04 11/02/2012
СОФИЯ (PIA) — —
Протестни митинги и шествия срещу споразумението АСТА ще се проведат в над 190 града в цяла Европа. България също се включва в протеста – 15 града в България ще протестират днес.
