Нищо ново в България – изборите се оказаха не толкова гласуване за нов президент, колкото за премиера Бойко Борисов, чието управление засега остава без алтернатива. Това твърди германският дипломат Клаус Шрамайер.
Вотът на българите потвърди социологическите прогнози за победа на двойката Плевнелиев-Попова. И макар да чуваме често, че такъв изход от изборите би създал опасна “властова вертикала” (по Карасимеонов и Любенов) – от президента през правителството и парламента до общинските власти – тази теза не издържа поради няколко причини: първо – поведението на Първанов, опитващ се всячески да пречи, бе всичко друго само не и полезна опозиция. То не бе държавническо поведение, а по-скоро чисто партийно, и някак си недостойно за един държавен президент. Затова е и много лесно да се лишим от такъв президент; второ – никак не е сигурно, че Плевнелиев ще бъде удобен президент, който ще изпълнява всички желания на Борисов. И най-вече Маргарита Попова, ми се струва, че ще направи всичко необходимо, за да продължи съдебната реформа. Тя вече оповести, че ще сложи край на помилванията на тъмно и без основания.
Но дори и да се стигне да съсредоточаването на толкова власт по вертикалата, това си има и своята добра страна: отговорността ще бъде ясно дефинирана, и нито един политик от ГЕРБ вече няма да може да прехвърля на други партии вината за евентуални грешни управленски решения.
Брюксел не спи и тезата за възможна диктатура от една партия не издържа, поради няколко причини:
– Борисов продължава да е зависим (преди всичко финансово) от благоволението на Брюксел и останалите страни от ЕС;
– все още съществуват Европейски парламент, Съвет на Европа и най-вече Международен съд в Страсбург;
– напоследък също и много български юристи започнаха да критикуват, напр. ситуацията във ВСС, а епизодът с Паметника на Съветската армия в София бе израз на свободомислие, смелост и независимост.
Със сигурност даването на неограничена власт на ГЕРБ, т.е. и на Борисов, не е най-доброто решение. Но нека се запитаме: Не е ли правителството на Борисов все още най-доброто при сегашните обстоятелства? Не е ли то най-малкото зло? – На фона на всичко, което се случва у съседите на България – в Македония, Албания, Косово, Сърбия и Турция, където се води война срещу кюрдите, проблемът на България с ромите изглежда незначителен. Сигурно Борисов не е изпълнил някои от дадените обещания. Но особено в икономически план, както написа в-к “Капитал”, нещата не изглеждат чак толкова зле.
Българският премиер се опита да въведе някои нови неща в българската политика: той привлече в правителството си много млади експерти, мнозина от тях с опит на Запад, които направи министри. Той направи нещо и за подобряването на прозрачността – редовно се публикуват протоколите от заседанията на кабинета, подобрени бяха възможностите за достъп до обществената информация, а по енергийните въпроси се опитва да измъкне страната от лапите на Москва. Както видяхме не се поколеба да се опълчи на концерна Лукойл.
Сигурно Борисов не е идеалът за образован политик в смисъла на западните стандарти за това. Сигурно и познанията му по право не са достатъчни. Той може и да не слуша Моцарт и Бетовен, а да се развлича с чалга, футбол или тенис. Може така също често да изглежда вулгарен и да говори на жаргон. Но не можеше ли той да има още по-тежки пороци?
Много е лесно да се критикува Борисов. Но беше ли по-добре при управлението на Доган, Станишев и Симеон? Къде са алтернативите на ГЕРБ, на Борисов? Той със сигурност е най-малкото зло. Докато не се събуди българското общество.